Живот и кариера
Ерих Вайс, известен професионално като Хари Худини или Големият Худини, беше световно известен магьосник и „художник на бягството“, който започна развлекателната си кариера с акт на трапец. Роден в Будапеща през 1874 г., той идва в САЩ със семейството си, където първо се установяват в Милуоки, а по-късно се преместват в Ню Йорк.
Като дете Ерих започва да се изявява на трапец, след това като млад човек разработва магически акт на шейна и работи известно време в цирк. През 1894 г., по това време известен като Худини, той се жени за Беатрис „Бес“ Рахнер, също сценичен изпълнител, и те продължават да работят заедно през цялата му кариера.
В началото на 1900 г. той експериментира с аварийни действия, най-вече с белезници, вериги и жилетки, както и потопяване в заключена подводна камера. Той продължи да печели по-голяма слава като изпълнител и заедно с Бес обикаляха цялата страна и в Европа. Винаги във физическа форма, Хари използваше силата и пъргавината си, за да развие успешен водевил акт, в който демонстрира своите сложни техники за бягство и илюзия. Популярността му сред публиката го накара да направи няколко филма и да започне своя собствена компания за производство на филми, но в крайна сметка той се отказа от това начинание през 1923 г., твърдейки, че не е достатъчно печеливш.
В търсене на истината
От края на 19 век спиритизмът се е превърнал в популярна диверсия в САЩ и в чужбина. Медиумите държаха сеанси, за да се свържат с духове, което често произвеждаше фалшиви резултати, подпомагани от подпори. Худини вярваше, че много от тези практикуващи надделяват на хора по време на мъка, които отчаяно желаят да контактуват с починали близки. До 1923 г. той възнамерява да развенча тези доставчици на фалшива надежда и да научи дали спиритизмът има някаква основа всъщност.
Хари винаги е бил много близък с майка си Сесилия, а някои казват, че интересът му към медиуми и духовен контакт е бил подтикнат от смъртта й през 1913 г. Във всеки случай той бил смутен от духовния шарлатанизъм и решил да го изложи. Той се присъедини към комитет за научно американско списание, сформиран с цел да удостоверява медиите. Списанието предлагаше награда на всеки, който можеше да докаже своите медиистични способности, но никое не успя да задоволи изискванията.
Последни дни
До 1925 г. Худини е започнал популярно шоу, по време на което лично е предлагал награда от 10 000 долара на всеки, който може да доведе до свръхестествено събитие, което той не е в състояние да опровергае. На 22 октомври 1926 г., докато беше на турне в Монреал и се възстановяваше от наскоро счупен глезен, Худини почиваше на диван в съблекалнята си. Историята продължава, че студент от университета Макгил на име Джорд Уордън Уайтхед и няколко негови приятели гостуваха с Худини там. По време на разговора Уайтхед твърди, че реши да изпробва твърдението, което Хари е направил, за да може да издържи ударите в корема. Уайтхед внезапно нанесе няколко твърди удара в стомаха на Худини, докато той лежеше на дивана и не успя да се подготви за него.
След този инцидент Худини изпитва силна болка, но пътува до Детройт за следващата си изява, без да търси лечение. Страдащ от висока температура след спектакъл на 24 октомври в театър Гарик, той най-накрая се съгласи да бъде хоспитализиран и беше откаран в болница Грейс в Детройт. Там му е поставена диагноза апендицит и претърпя операция, при която се открива разкъсан апендикс и перитонит с малка надежда за възстановяване.
Хари Худини се придържа към живота още една седмица, но накрая умира на 31 октомври 1926 г., на 52-годишна възраст, със съпругата си Бес до него. Погребението му се провежда в Ню Йорк с погребение в Куинс на 4 ноември 1926 г. Присъстваха приблизително 2000 опечалени. Въпросът продължава и до ден днешен дали ударите в корема му на 22 октомври са довели до смъртта му или дали той случайно е развил апендицит и не е успял да потърси лечение, докато апендиксът му не се е разкъсал и е настъпил перитонит.
Сеансите на Худини
През 1927 г., годината след смъртта на Худини, Бес Худини проведе първата от няколко сеанса в опит да се свърже с починалия си съпруг. Хари й беше казал, че ще й предаде съобщение под формата на секретен код, известен само на нея, ако успее да го направи от другата страна. Тя се опита да се свърже с личен контакт и също така предложи награда от 10 000 долара на всеки, който би могъл да й предаде съобщението. Медиум на име Артър Форд очевидно успя да се справи с предизвикателството и Бес публично прие резултатите. Форд заяви, че е успял да получи кодираното съобщение, което съдържаше думите „Розабел вярва“. Това обаче скоро беше отчетено във вестниците като измама с твърдения, че тайният код на Худини вече е бил разкрит и че Форд е измама. В крайна сметка Бес оттегли подкрепата си за Форд и заяви, че не вярва, че той е успял да общува със съпруга си.
Тя обаче продължава да държи сеанси, като последното се провежда в нощта на Хелоуин, 31 октомври 1936 г., десетата годишнина от смъртта на Худини. Събитието беше доста сложна продукция, поставена на покрива на хотел Knickerbocker в Холивуд, с аудио запис, издаден по-късно. В края на това Худини не успя да премине и Бес обяви, че официално се е отказала от усилията си да го достигне.
Сега благоговейно изключвам светлината. Готово е. Лека нощ, Хари.
- Бес ХудиниВъпреки че Бес очевидно най-накрая изгаси светлината, вярващите навсякъде продължават да търсят послание от Великите Худини, като сеансите се провеждат в нощта на Хелоуин всяка година.
