Случайната среща
Съпругът ми е майстор в областта на препродажбата. Той прекарва добра част от времето си, пазарувайки предмети, които са намалени, за да може той от своя страна да ги продава в магазина си. Понякога се присъединявам към него по отношение на това, което той нарича „оздравителни писти“.
Един от търговските центрове, които посещава, има няколко малки магазина, които рутинно пускат разпродажби на бижута, чанти, дрехи и други стоки, които са узрели за препродажба. Преди няколко години, случайно, случайно го придружих при едно от многобройните му посещения в един конкретен магазин. Именно там щях да имам шанс да се срещна с някой, който по-късно ще ме посети най-неочаквано.
Докато съпругът ми преглеждаше стелажите за освобождаване, аз започнах разговор с младата жена, която управляваше касата. Тя беше много дружелюбна и се отвори към мен, сякаш сме стари приятели. Магазинът беше мъртъв онзи ден и ние бяхме единствените клиенти, така че, поради липса на по-добър термин, бях пленена аудитория.
Не мога да кажа колко време бяхме в магазина този ден, но изглеждаше като възрасти. За разлика от съпруга си, аз не съм много шопинг и съм склонен да се отегчавам от цялата сцена доста бързо. За да бъда напълно честен, също беше малко неудобно да чуя толкова много лична информация от виртуален непознат.
Да се каже, че чиновникът предстои, би било много подценяване. Тя ми разказа за обтегнатите си отношения с майка си. Научих, че тя живееше с баща си и отново с гаджето си. Освен това ми каза, че всички пили твърде много. Тя също беше алергична към почти всякакъв вид храна и рядко можеше да се храни без да страда от ужасни стомашни болки.
Малко ме е срам да кажа, че беше огромно облекчение, когато съпругът ми най-накрая се присъедини към нас в регистъра с обръч от съкровища, които беше открил сред стоките с намаление. Щом се приближи до тезгяха, чиновникът веднага спря разговора ни. В този момент тя се фокусира изцяло върху задачата и не проговори нито една дума за мен.
След като излязохме от магазина, казах на мъжа ми колко приказлива е била касата, поне докато не се появи. Той каза, че тя никога не му е казала повече от няколко думи, въпреки че той редовно се спирал, за да проверява рафтовете им.
Това беше единственото ми посещение в магазина и никога повече не видях чиновника, поне не лично. Неописуемо по-късно тя ще ми се появи насън; това, което тя ми показа, е нещо, което никога няма да забравя.
Вик за помощ
Изминаха няколко месеца и взаимодействието ми с младия чиновник бе изчезнало в далечен спомен. Тоест, до една нощ, когато сънувах жив сън с нея като негова фокусна точка.
В съня си ясно виждах ограбените останки на автомобил. Странно, като че ли бях на мястото на произшествието, въпреки че не изглеждаше да участвам. Докато наоколо избухна хаос; Бях там само като наблюдател.
Докато гледах, една жена излезе от останките и към мен. Тя не показваше признаци на нараняване, въпреки че изглеждаше замаяна, докато оглеждаше касапницата.
Навън беше тъмно, но добре виждах чертите на жената, за да знам, че тя е някой, когото бях срещал преди. Нямаше никакво съмнение, че тя беше касата, която бе разговаряла с мен в мола месеци по-рано.
Докато тя продължи да върви в моята посока, погледът на недоумение по лицето й се обърна към страх. Когато беше точно пред мен, изведнъж избухна в сълзи. Инстинктивно посегнах към нея, но вместо да вляза в ръцете ми, тя мина точно през мен.
Когато се обърнах, за да видя къде отива, там никой нямаше. Докато погледнах отново към мястото на произшествието, от усуканата кола не остана нищо, което бях видял само мигове по-рано. Това, което стоеше пред мен сега, бяха само дървета и трева. Всичко беше мирно. Ако е имало ужасна катастрофа с кола, няма и следа от нея.
Събудих се като си спомням всеки последен детайл от причудливия сън. Когато го споделих със съпруга си, отговорът му беше прост: „Това е лудо“. Реших тогава и там да се опитам да го извадя от ума си. В крайна сметка това беше само сън.
Не след дълго казах на съпруга си за моя „луд“ сън, че той ми изпрати текстови съобщения от един от пестелите му писти. Каза, че има какво да ми каже, че няма да вярвам. Обикновено това означава, че той е намерил рядък скъпоценен камък, така че не се вълнувах твърде много от бъдещите новини. Този път обаче ме удари с бомба.
Когато се прибра, каза, че е бил в магазина на мола, където се натъкнах на прекалено дружелюбния чиновник. Той не я беше виждал там от известно време, въпреки че в миналото изглеждаше единственият човек, който работеше там. Той не беше помислил за нейното отсъствие, докато не му казах за моя сън.
От любопитство беше попитал чиновницата, която работеше онзи ден, за момичето, което доскоро беше редовно закрепване в магазина. Жената не знаеше много, но тя му каза, че касата, която е заместила, е била убита при инцидент. Тя не знаеше подробностите, но явно се беше случило преди няколко месеца, откакто беше наета малко след трагедията.
Когато ми разказа историята, никой от нас не знаеше какво да направи от нея. Не съм по никакъв начин, форма или форма психична. Не знам със сигурност времевата линия на събитията. Сънят ми се е случил по време на произшествието или преди? Не мога да съм сигурен.
Това, което знам, е, че някой, когото бях срещнал само веднъж, беше избрал да ми разкрие съдбата си. Дали това се е случило в момента на нейното преминаване или в дните, водещи до него, не знам. Не мога също да кажа защо тя сподели последните ми моменти с мен. Не беше нещо, което бих искал или бих пожелал на някой друг. Във всеки случай, да се надяваме, тя почива спокойно, като знае, че тъжното й преминаване няма да бъде забравено.
Предупреждението
На 25 юни 1947 г. световният шампион в полутежка категория "Захар" Рей Робинсън ще убие противника си на ринга. Това, което прави тази история още по-трагична, е фактът, че той е видял двубоя и неговото зловещо последствие в мечтаните дни преди да се състои.
Във време не се случи нищо изключително, което да доведе до насрочения двубой. Робинсън беше изправен срещу млад претендент от Калифорния на име Джеймс Емерсън Делани, по-известен в боксовите среди като Джими Дойл.
Мачът на шампионата трябваше да се проведе в Кливланд Арена. Робинсън нямаше основания да се тревожи, тъй като не се очакваше Дойл да представлява заплаха за управляващия титуляр.
В събота преди двубоя Робинсън имаше мечта, която ще промени всичко. По-късно той припомни, че е бил свидетел на двубоя, тъй като се е състоял. Дойл беше на милостта си от момента, в който звънна звънецът. Едва в осмия кръг нещата се обърнаха неочаквано.
Робинсън си спомни здрава лява кука, която беше изпратила Дойл да се размотава. Противникът му падна назад на постелката, където той остана неподвижен. В съня Робинсън беше коленичил до Дойл и го молеше да стане, дори когато в сърцето си знаеше, че младият боец го няма. Рей Робинсън се събуди, все още крещи името на Дойл.
Започвайки от сутринта след съня до нощта на мача, Робинсън се опита да отмени двубоя. Неговите усилия ще се провалят и Джими Дойл ще плати крайната цена.
На глухи уши
Рей Робинсън знаеше в червата си, че трябва да спре двубоя с Дойл. Никога досега не беше изживявал такъв реалистичен сън. Той би направил всичко по силите си, за да промени хода на съдбата.
Робинсън отишъл при промоутера на битката и му разказал за пророческия сън. Закаленият професионалист се подигра с идеята, че един сън може да има някакво значение в будния свят. Той увери притеснения Робинсън, че двубоят ще отмине без стоп.
Тогава все още неустановен Робинсън отправи притесненията си направо към боксовата комисия. Той ги информира, че иска да се откаже от двубоя. Отново трепетите му бяха игнорирани. Казаха му, че билетът ще стои. Мачът щеше да продължи и това беше окончателно.
Усещайки, че шампионът се нуждае от малко по-убедително, промоутърът помоли член на духовенството да му посети. Робинсън беше свързал, че вярва, че сънят е послание от Бог. Висшите хора чувстваха, че свещеник може да успее да успокои страховете си. Пастор също беше приведен за добра мярка.
Духовниците обясниха на Робинсън, че това, което видя в съня си, беше безсмислено. Това беше само една история, която умът му бе измислил и нищо повече. До края на срещата Робинсън се съгласи да се изправи срещу Дойл на ринга.
Смърт на ринга
Робинсън ще оплаква до последните си дни решението си да се бори с Джими Дойл. Той носеше възел в стомаха си в деня на бой, който беше заплашил да го изяде. Никога досега не се беше страхувал да се изправи срещу никого на ринга. Робинсън беше знаел в червата си, че този път ще бъде различно.
Битката започна и се изигра на ринга точно както беше в съня. Дойл беше нокаутиран в 8-ия рунд и падна назад на тепиха. Той лежеше с отворени очи, затворени в тавана на заведението, докато Робинсън се молеше да стане. Реферът Джаки Дейвис нарече двубоя; всичко свърши.
Робинсън беше придружил Дойл в благотворителната болница на Сейнт Винсент, където му бяха отредени последните обреди. Младият състезател бе обявен за мъртъв в ранните часове на 25 юли на възраст двадесет и две години. Рей Робинсън остана до него до края.
"Захар" Рей Робинсън ще продължи своята боксова кариера до пенсионирането си през 1965 г., въпреки че сърцето му никога не е било изцяло в спорта след смъртта на Джими Дойл. В многобройни интервюта през следващите години Робинсън заяви, че най-голямото му съжаление е позволил на себе си да бъде обсъден, за да влезе в ринга в онази мрачна лятна нощ в Кливланд.
След като научил, че Дойл е планирал да използва печалбите си от борбата, за да купи къща на майка си, Робинсън е създал фонд за нея с част от печалбите от предстоящите му двубои. В крайна сметка тя успя да закупи къща, като по този начин изпълни обещанието на Джими. Рей Робинсън усещаше, че може да направи за Джими и семейството му.
Рей Робинсън умира на 12 април 1989 г. на шестдесет и седем години, тежестта му най-накрая се повдига.
Източници:
> The Epoch Times <
> Страница <
> Ringside Report <
